Археолози откриха оловен печат на княз Борис I в Плиска
Археолози откриха част от оловен щемпел на княз Борис-Михаил при разкопки във Външния град на Плиска, оповестиха от Националния исторически музей. Предполага се, че той е принадлежал на благородник, обвързван с владетелското семейство, който е напуснал дома си при преместването на столицата на Първата българска страна от Плиска в Преслав.
Разкопките на Обект 41, финансирани от Министерство на културата и НИМ, се изследват от екип с началник доцент доктор Константин Константинов, учител в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “. От 2018 година изследването е включено в програмата на Националния исторически музей и към екипа се причислява Ивайло Кънев, организатор в отдел „ История на България през междинните епохи “ на музея.
Обектът съставлява огромен архитектурен комплекс от X-XI век, от вида на така наречен крайградски столични имения. С особеностите на своята архитектура и най-много с откритите в него многочислени и разнородни по предопределение археологически материали, той се явява един от най-големите индустриални структури в тази част на Плиска. Разположен върху невисока тераса сред две суходолия – Асардере и Дениздере, неговата планировка в доста връзки припомня за някои старобългарски монументи, построени на правилото на вписани един в различен правоъгълници с ориентировка изток-запад.
Намирането на печата е огромен късмет за археолозите, защото постройката е била напусната проведено и всички материали са били изнесени още през Средновековието. Твърде евентуално е това да е бил домът на благородник, обвързван с владетелското семейство и напускането да е станало при преместването на столицата от Плиска в Преслав.
Княз Борис I ръководи от 852 до 889 година и е българският държател, който приема християнството и го постанова в тогавашното княжество. Самият той взема християнското име Борис-Михаил, на своя кръстник император Михаил III. През 899 година се отдръпва в манастир, като оставя страната на най-големия си наследник Владимир Расате, само че след опита му да върне езичеството се намесва, детронира го и прогласява за княз междинния си наследник Симеон.
Разкопките на Обект 41, финансирани от Министерство на културата и НИМ, се изследват от екип с началник доцент доктор Константин Константинов, учител в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “. От 2018 година изследването е включено в програмата на Националния исторически музей и към екипа се причислява Ивайло Кънев, организатор в отдел „ История на България през междинните епохи “ на музея.
Обектът съставлява огромен архитектурен комплекс от X-XI век, от вида на така наречен крайградски столични имения. С особеностите на своята архитектура и най-много с откритите в него многочислени и разнородни по предопределение археологически материали, той се явява един от най-големите индустриални структури в тази част на Плиска. Разположен върху невисока тераса сред две суходолия – Асардере и Дениздере, неговата планировка в доста връзки припомня за някои старобългарски монументи, построени на правилото на вписани един в различен правоъгълници с ориентировка изток-запад.
Намирането на печата е огромен късмет за археолозите, защото постройката е била напусната проведено и всички материали са били изнесени още през Средновековието. Твърде евентуално е това да е бил домът на благородник, обвързван с владетелското семейство и напускането да е станало при преместването на столицата от Плиска в Преслав.
Княз Борис I ръководи от 852 до 889 година и е българският държател, който приема християнството и го постанова в тогавашното княжество. Самият той взема християнското име Борис-Михаил, на своя кръстник император Михаил III. През 899 година се отдръпва в манастир, като оставя страната на най-големия си наследник Владимир Расате, само че след опита му да върне езичеството се намесва, детронира го и прогласява за княз междинния си наследник Симеон.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ